Когато инструментите заместят нормалните разговори

Опитваме се да структурираме, да оптимизираме и подредим работата си и тази на другите. Ако може да сложим цифра и скала за измерване ще е супер. Искаме да сме сигурни, че можем да “оценим” представянето на служителите и да сме справедливи. Всичко е ясно - поставяме цели, измерители и след това следим и отчитаме.

 

Но забравяме да си говорим.

 

Пропускаме, че хората и екипите са живи организми, които не винаги се вместват в добре очертаните ни рамки. Качеството на резултатите идва от смислената, дълбока и автентична комуникация, отвъд правилно-грешно, точните проценти и сухи факти. Да - те са важни, но само като основа, на която да проведем хубав разговор, в който да открием какво има под повърхността, какво е възможно и какво ни движи. Независимо от коя страна на разговора сме - дали от позицията на мениджър или на служител.

 

Какво би било ако провеждаме разговори като между партньори, които истински търсят добрите решения и никой не е обект на оценка. В моя опит това винаги отваря повече възможности, отколкото прилагането на който и да е било инструмент.

 

И да - хич не е лесно. Изисква енергия, фокус и отдаденост да сме в постоянни разговори и да изследваме. Но това е единственият начин да генерираме енергия в хората, а не да я убиваме.

 

 

Антон Вълков

Open Space Collective