Всеки сам за себе си

“Оцеляват всички, които са способни, а не само най-способните”

Природата ни дава много метафори за това как съжителстват конкуренцията и сътрудничеството. На пръв поглед противоречащи си, те сякаш се допълват по естествен начин, стига да погледнем през други очила. И основният въпрос е как да направим така, че ресурсите - бизнес и обществени - да бъдат използвани по най-добрия и ефективен начин.

Колко бизнеса правят единични дарителски кампании - от боядисване на пейки до подпомагане на болни деца. Или пък се оплакват от лоши административни услуги и всеки действа поотделно. Колко организации имат социални проекти, които почти изцяло се припокриват като цели и идеи, но имат отделни бюджети и екипи, които даже не се познават? Колко държавни и общински институции пишат и изпълняват стратегии, за които гражданите, бизнеса и неправителствените организации дори не са чували?

Последните години бавно, но устойчиво се прокрадва идеята за по-системно и устойчиво споделяне на ресурсите за общи каузи. Все повече се размиват границите на отделните институции, организации и бизнеси и се работи в общо “пространство” помежду им, което води до иновативни решения.

Имаме нужда от модели и начин на работа, които обединяват усилията, търсят общи решения и работят отвъд границите на отделните институции и организации.

Антон Вълков