Cynefin: не бъркайте хаоса с комплексността

Често в нашата работа попадаме в ситуация да говорим за това какво са комплексните проблеми и как се различават от сложните. На първи поглед разликата е в подбора на думи, но всъщност е по-дълбока и предопределя стратегическите решения. Самите ние решихме да изследваме темата в по-голяма дълбочина и посветихме част от първото издание на серията ни “Art of Hosting в практиката” на модела Cynefin. Разработен е от Дейвид Сноудън - един от най-изявените консултанти и изследователи на комплексността в организациите - по времето, когато работи за IBM. В следващите 20 години моделът е доразвит и широко се прилага във вземането на решения и управлението.

Думата cynefin произлиза от уелския език и се означава “колективно местообитание”. Избрахме да ви представим една кратка въвеждаща статия от нашия колега, практик на Art of Hosting от Канада - Крис Кориган (оригиналната може да видите тук).

Ориентиране в модела

Имаме пет полета - едно в средата и четири в отделните квадранти, които представят различни състояния на една система. Лесен начин за навигиране е да започнем от долния десен ъгъл - “ясно” и се движим обратно на часовниковата стрелка към “хаотично”.

Средното поле - “объркване” (или още “безредие”) обозначава състоянието, в което не знаем в кое от другите се намираме, нямаме достатъчно информация. Полетата в дясната част - “ясно” и “сложно” - са така наречените подредени полета, в тях се намират нещата, които знаем и можем да управляваме до голяма степен. Разликата между тях е броят на съставните части и броя на взаимовръзките - колкото е по-голям този брой, толкова по-сложно е едно състояние. И обратно - колкото са по-малко, толкова е по-ясно (или просто).

Полетата в лявата част - “хаотично” и “комплексно” - наричаме неподредени, тъй като ситуациите в тях са непредвидими и понякога не могат да бъдат изучени съвсем. Това е полето на хаоса и комплексността. Двете разграничаваме по начина, по който системите се променят, самоорганизират и раждат нови феномени. Комплексните системи проявяват признаци на самоорганизация и раждане на нещо ново (emergence), докато хаотичните нямат никакви смислени ограничения и носят усещане на случайност и криза.

Колкото повече се придвижваме обратно по часовниковата стрелка, толкова по-непредвидими и нестабилни стават ситуациите. По часовниковата стрелка се движим към повече предвидимост и стабилност. Изключение е границата между “ясно” и “хаотично” - веднъж прекрачили от ясното към хаоса сме като скочили от висока пропаст, връщането назад е много много трудно.

Ролята на ограниченията

Това какви ограничения има в дадена ситуация ни помага много в определянето на една система.

Ясните системи имат ясни, фиксирани ограничения, които могат да се разрушат по катастрофален начин, но и могат да бъдат поправени сравнително лесно. Представете си за теч във водопроводна тръба - ако знаете как да го поправите, нещата са ясни и лесни, ако обаче не знаете - тогава бързо изпадате в хаос и трудно ще се върнете в началното състояние.
Сложните системи дават повече свобода на действие и имат водещи ограничения като закони, правила и процедури. Те могат да бъдат нарушавани (със съответните последствия), но могат и да бъдат обсъждани и променяни спрямо това дали поддържат системата добре.
Комплексните системи се характеризират с т.нар. позволяващи ограничения, които дават поле за всякакъв вид творчество, самоорганизиране и зараждане на новото, но също така могат да бъдат и неотменими. Например - законите на физиката или биологията - които дават възможност на огромен брой живи същества и системи да съществуват, но и не позволяват бозайниците например да съществуват без кислород.

В хаотичното няма видими ограничения и сякаш нищо няма особен смисъл. Единственото, което можеш да направиш, е да приложиш някакви ограничения, да действаш и да получиш обратна връзка. Това правят спешните служби - полиция, бърза помощ, пожарна - първо стабилизират ситуацията и чак тогава се преценява каква експертиза е необходима, или пък се предприема по-задълбочено изследване.

Cynefin е термин въведен от Дейвид Сноудън и идва от уелска дума, която може да се преведе като “колективно местообитание”. Моделът казва, че във всяка ситуация на объркване, най-вероятно имаме и петте състояния разгръщащи се едновременно. Често ситуации като тази с вируса Ковид-19 наричаме хаос, а всъщност се намираме в средното поле на объркването - никога досега не сме били в подобна ситуация и търсим обяснение. Оттам можем да се опитаме да категоризираме аспектите на ситуацията по останалите четири полета. Лесен начин е да напишете възможно най-много аспекти на дадената ситуация на листчета и колективно да ги поставите по модела.

Водещи въпроси в това упражнение са:

Ако аспектът е ясен и очевиден и имате най-добра практика, поставете го в най-долния десен квадрант;
Ако имате познат отговор или решение, но има нужда от експерт(и), който да го осъществи, поставете го в горния десен квадрант;
Ако този аспект има много различни подходи и няма как да сте сигурни кои биха сработили и никой не знае отговора, поставете го в горния ляв квадрант;
Ако аспектът е изцяло кризисен и сте напълно безсилни спрямо него, оставете го в долния ляв квадрант.
Ако не можете да прецените към кое поле принадлежи, оставете го в средата.

След като сте ги разпределили имате няколко възможности:

За ясните аспекти - просто ги направете. Не ги отлагайте и забравяйте, тъй като това може лесно да ви отведе в хаоса. При ситуацията с вируса това е “мийте си ръцете поне 20 секунди със сапун и топла вода”. Просто и ясно правило, което може да бъде превърнато и в заповед. Моделът е усети-категоризирай-отговори.
За сложните аспекти - направете план. Може да намерите експерт, който да ви помогне за технически измерения на проблема. Може да направите проучване. И тогава действайте спрямо експертните съвети и знания. Пример при сегашната ситуация е бързото преминаване към онлайн работа - дори и да не сте го правили преди, ще успеете с помощта на опитни хора и четене да инсталирате софтуер, да го настроите и да провеждате онлайн разговори. Моделът е усети-анализирай-отговори.
За комплексните проблеми, усетете какви са възможните подходи, опитайте нещо и вижте какво става. В сегашната ситуация такъв пример е изведнъж да останете с децата си вкъщи за дълъг период от време. Може да потърсите съвети, да питате експерти и да прочетете нещо в интернет. В крайна сметка обаче просто трябва да опитвате различни неща и да се учите и адаптирате в движение. Това изисква бързи итеративни цикли - проба-рефлексия-учене-проба и т.н. Тогава се раждат и полезни идеи, които може да опишете и систематизирате. Обикновено те са свързани с принципи, които да следвате. В това поле не бива да изпадате в крайността да търсите безброй много източници и информация - отвъд определен момент те просто няма да ви свършат работа, вместо това действайте и се учете от опита. Моделът е изпробвай-усети-отговори.
За хаоса - имате нужда от ясни ограничения, които да приложите бързо, за да удържите ситуацията. Такъв пример е налагането на пълна карантина, ако се установи, че сте носител на вируса. Моделът тук е действай-усети-отговори.
За останалите аспекти, които не сте подредили - връщайте се към тях през определено време. Когато имате повече знания и опит, може да намерите отговор как да се справяте с тях по-лесно.

В заключение:

Cynefin е модел, съставен от пет домейна (полета). Каквото и да правите, най-вероятно то има аспекти от всеки един от тези домейни във всеки един момент.
Ако искате да научите нещо или да откриете нещо ново, освободете ограниченията. Ако имате нужда да стабилизирате ситуацията, затегнете ограниченията.
В “подредените” полета правила, закони и експерти са полезни и би следвало да им се подчиняваме. В “неподредените” полета трябва да се усвоят принципи, които са в съзвучие с ценностите ни, така че да направляват поведението ни и да учим нови неща.
В хаоса най-важно е стабилизиране на ситуацията. Действайте веднага, за да ограничите действията си и щом нещата са стабилни помислете за следващата крачка.

Бъдете внимателни, осъзнати, свързани помежду си, учете и споделяйте в процеса.

----

Статията е превод (със съкращения) на публикацията на Крис Кориган “Тур на последната итерация на Cynefin”.