Прототипите - учене чрез действие

Когато работим с комплексни предизвикателства, няма един верен отговор и ясен подход или “най-добра практика”, която да репликираме и да гарантираме, че ще постигнем желаната промяна. Много е изкушаващо да се “подхлъзнем” и да се оставим някой да ни убеди, че решението е ясно и просто трябва бързо да го осъществим, измерим и отчетем.

Практиката обаче показва, че това най-често води до дълги стратегически планове с ясно предначертани резултати, които в крайна сметка не отразяват динамиката на живия живот, не постигат кой знае каква качествена промяна и струват много време, пари, усилия, а и често доверието на хората и организациите, които са ги подкрепили в началото.

Ето защо, в социалните лаборатории създаваме “портфолио” от възможни решения (или прототипи), с които да тестваме хипотезите си. След това тези прототипи се тестват на терен, променят се и се подобряват или се изоставят напълно ако няма почва за осъществяването им. Този итеративен подход е много по-евтин и ефективен начин за разработване, тестване и оценка на въздействието на различни възможни решения в сравнение с традиционното проектно планиране. 

За какво какво говорим, когато говорим за прототипи?

Обикновено чуваме думата прототип във връзка с развиването на иновативни продукти, най-често в технологичната сфера. Прототипирането обаче далеч не принадлежи само на инженерите или програмистите. То е широко приложим и в социалната сфера и до голяма степен начин на мислене, а не само конкретно действие. Накратко прототип е най-лесната, нискорискова стъпка, която можем да предприемем в посока по-голям проект или инициатива. Това може да е неформална среща, диалог със заинтересованите страни, с който да опипаме почвата, обучение или услуга за ограничен кръг от бенефициенти или потребители и други. След всяка стъпка осмисляме информацията, надгражадаме, променяме или изоставяме подхода. Точно така - на всяка стъпка, а не в края на проекта, когато сме заложили “среща за обратна връзка”, която сякаш не води никъде. Логиката на този тип мислене е първо да “сръчкаме” системата, да видим отговора и тогава да предприемем по-структурирани действия.

Нова енергия за Перник

Започнахме само с малки стъпки - срещи с активни хора и формиране на група. Изследвахме нуждите и потенциала заедно и оттам се зародиха идеи да организираме общностно събитие (на снимката), събитие за предприемачество, зароди се групата “Дишай Перник”, която прерастна в активно НПО. Планирахме въз основа на наученото от практиката. Оттам се откриваха и следващите ни стъпки. Повече за тази история тук.

Образователен модел за е-мобилност

Моделът за специалност в средните училища се зароди след серия от прототипи, внедряване в няколко училища, рефлексия върху резултатите, взаимно учене между училища, бизнес и институции. Вместо предварително зададен план, който да налагаме, продуктът беше изграден в сътрудничество в течение на две години, което усили и взаимовръзките между различните заинтересовани страни. Неформалната инициатива прерасна в Секторен съвет към МОН. Повече за тази история тук.

В социалните лаборатории създаваме поле, в което да се изследват едновременно различни прототипи. Това увеличава шансовете ни за постигане на по-добри решения, както и капиталите, произведени от лабораторията.  Този подход ни позволява и да използваме целия потенциал на екипите си. Ако вместо дълго време да спорим коя идея е най-добра и да търсим консенсус (в който могат да се загубят най-работещите идеи), едновременно работим по няколко идеи, ще съберем ценна и реална информация за приложимостта им. 

Колко често правите малка първа крачка преди да се впуснете в планиране?


---

Анна Димитрова и Антон Вълков