Къде е мястото на парадоксите?
Едно от най-опасните неща, които може да ни се случи, когато решаваме даден проблем, е да сме твърдо убедени, че знаем правилното решение. Това може да е полезно, ако поправяме автомобил, но не съвсем ако търсим алтернативен модел на образование или пък иновация в даден бизнес процес. Фиксирането върху конкретно решение, което просто трябва да изпълним крие много рискове. Какво ако не е точното? Какво ако тези, за които сме го измислили, не го харесат? Ами ако сме инвестирали много време и ресурси и на половината път осъзнаем, че има друго по-добро?
Едно от уменията, което имаме нужда да развием, е работатa с парадокси. Понякога, когато сме в средата на решаване на даден проблем се появяват видимо противоречащи си идеи, решения и факти. Особено когато сме поканили хора с разнообразни вярвания, опит и идеи да участват в процеса. И тогава е нужно да успеем да удържим пространството и за известно време да работим едновременно с няколко хипотези и идеи. Да експериментираме и да сме търпеливи да получим обратна връзка коя е по-смислена. Когато работим с прототипи, се учим да осъзнаваме, че идеята ни е едновременно смислена и инвестираме в нея, но и че е възможно да не се получи и да трябва да я изоставим.