А ако конференциите променяха нещо?

Изминалата седмица ми се случи нещо много вълнуващо: бях цял ден в една зала с още няколкостотин млади (и не толкова), активни хора с отворено съзнание и идеи за бъдещето. Само по себе си този факт е повод за радост в среда, доминирана от злободневието и “старото”. Става дума за събитието Innovation Explorer (“изследовател на иновациите”) - чудесно организирано от Innovation Starter за поредна година в София.

Тук споделям няколко впечатления от конференцията и поставям един може би неудобен въпрос - Дали не пропиляхме огромен потенциал в този ден?

 

Защо ми хареса?

Иновациите не са панацея за всичко, но пък са изключително важни във време, в което светът (и България) си поставя въпроси за устойчивостта на старите системи - като започнем от образованието, през бизнеса, та до технологиите. Да създадеш пространство за разговор по тези теми е първата крачка към повече сътрудничество и създаване на решения.

 

Иновациите не бяха разглеждани само като технологични джаджи, които ще променят ежедневието ни. Много интересни гледни точки се споделиха от сцената за културата, начина на работа вътре в екипите, ангажирането на хората и включването на разнообразни гледни точки. Все теми, които са ни много близки в Open Space Collective. Отбелязвам два момента, които останаха с мен:

  • Едуард Щрасер от Института за иновации в политиката сподели, че ключовите умения на “новите” политици ще бъдат свързани с изграждането на “необичайни” партньорства, ангажирането на гражданите в процесите и създаването на пространство за автентично общуване на политици с различни (вкл. противоположни) възгледи.

  • Фредрик Шайде от Теленор сподели, че способността на хората да интерпретират света не може да бъде заместена от технологиите в обозримо бъдеще.

 

Конференцията събра много и разнообразни гледни точки от всички сектори - политиката, бизнеса, неправителствените организации, образованието.

Нашият екип силно вярва, че този тип умения - ангажиране на хората, създаване на пространство за диалог и обмяна на идеи, човешко свързване, разказване на истории, стават все по-важни за успеха в дългосрочен план. Свързването на разнообразни сектори в общ разговор за бъдещето също е предпоставка за устойчиви решения. Особено в контекста на скоростното технологично развитие. “Как” правим нещо е еднакво определящо за постигането на резултати с това “какво” точно правим.

 

Защо мисля, че потенциалът беше в пъти по-голям?

Представете си сега, всички тези хора, които отделиха цял ден от работния си живот,да имаха повече време да общуват помежду си по темите, които истински ги вълнуват. Да правят нещо заедно. Изтъкнатите лектори от чужбина да могат в свободен разговор да обменят идеи и да отговорят на въпроси на публиката, отвъд стандартната Q&A сесия. Да се формират групи спрямо интересите на участниците...

 

Има нещо парадоксално в това да говориш за иновации. Иновативният дух е неизменно свързан с действието, с експериментирането, с диалога, с оживен разговор, с постоянна обратна връзка. Това липсваше на събитието, което не успя да иновира начина, по който се проведе. Традиционен формат с множество лекции, бързи Q&A сесии и хора, които леко уморени в залата, се оживяваха и наистина ОБЩуваха в кафе-паузите и обедната почивка. Ако влезете в залата и не разбирате езика, на който се говори, спокойно може да помислите, че конференцията е за нещо друго - всъщност може да е за каквото и да е било.

 

Във време, когато безплатно можеш да гледаш онлайн най-добрите експерти във всяка сфера от комфорта на дивана вкъщи, събирането на стотици умни и интересни хора физически на едно място, трябва да има друга цел: свързването между тях и взаимното учене. Критикуваме образователната система, че не отговаря на съвремието, а правим конференции, които изглеждат като класна стая, вместо като учещо преживяване.

 

Упражнението, в което Бари Бранд от Saatchi & Saatchi ни помоли да погледнем съседа по място за 30 секунди в очите беше може би единственият опит в тази насока. Въпросът ми е как да пренесем повече от тази емоция в по-голяма част от такъв тип събития...

 

Пиша това с цел не да критикувам безцелно организаторите на тази конференция, а да повдига отново една тема, чието време вярвам е дошло и в България - краят на конференциите, такива каквито ги познаваме. Обратната връзка на много хора, с които се срещнах в почивките, беше в тази насока, както и на някои, които (за моя голяма радост и учудване) се осмелиха пред всички да отправят въпроси за качеството на презентациите. Това е и част от предизвикателството на лекционните формати - участниците, поставени в ролята на пасивни слушатели влизат лесно в режим на цинизъм и сарказъм, вместо да мислят в градивна посока (самият аз се усещам как го правя често). Силата на градивния диалог, в който задаваме въпроси и отговаряме с цел да учим взаимно, а не да трупаме точки или да задоволим егото си, е огромна. И е изключително важна във време на комплексни предизвикателства.

 

В момента в целия свят хора прилагат най-разнообразни подходи, за да направят физическите срещи на големи групи по-ангажиращи, смислени, забавни и продуктивни. Като започнем от формата “unconference”, използващ един от любимите ни методи - Технология на отвореното пространство, през по-традиционни фасилитационни техники и методи (World Cafe, работа по групи,...) до игрови подходи и дори включване на сесии за физическо раздвижване и йога. Технологии като sli.do и Engagenow позволяват по-активна интеракция на момента с големи групи. В България прилагаме подходите на международната общност Art of Hosting за по-ангажиращи и “участващи” събития (с бизнеси, НПО, министерства, общини и културни институции) през последните пет години. Опитът ни показва, че те работят безотказно независимо от темата и демографията на групата, както и че след такива събития следват много повече конкретни действия. Общото между всички изброени подходи е вниманието върху процеса, през който преминават хората (user experience на участника), а не само върху съдържанието, което по-скоро служи за стимул на интересни разговори, отколкото да заема 90% от времето.

 

“Качеството на разговорите предопределя качеството на резултатите”

Какъв е вашият опит с подобни конференции? Какво бихте искали  да има повече на тях? Пишете ни - продължаваме да изследваме темата и да търсим иновации :)

Антон Вълков

 

Статии по темата: