В пресечните точки

Наскоро наш колега и приятел ни напомни, че в природата граничните зони са най-плодородни. И в работата с хора е така. Най-голямо поле за иновации и устойчиви решения има там, където има пресичане на сфери, експертизи, роли и житейски опит. 


Там обаче е и некомфортно. Изисква се да разбием стереотипи, да погледнем отвъд титлите и клишетата и да се доверим. Да се научим да си сътрудничим автентично - да позволим на нещо качествено ново да се роди от взаимодействието ни, а не механистично да добавяме и нагаждаме това, което вече знаем и имаме. Да включим разнообразни участници означава да допуснем малко хаос, а неговата креативна сила е често подценявана. 


За да се случи хубаво взаимодействие, имаме нужда от процес и някой, който да се грижи за него - от обмислянето на това кого да включим в него до достигането на резултат и следващи стъпки. В нашата работа често влизаме в ролята на дизайнери и домакини на такива процеси. Следваме няколко принципа:


  • Хората са хора и човешкото е важно, а не пречка. Създаваме пространство за автентичен диалог, където участниците могат да “се видят” отвъд титлите и да се свържат като хора. Това създава доверие, а без него няма как да мислим за промяна. 

  • Понякога е по-добре да не следваш плана. Работим с т.нар. emergent design, което означава, че често сверяваме часовника дали това, което правим с групата или планираме, е наистина адекватно и нужно тук и сега. 

  • Малките крачки водят до големите промени. Всеки голям процес започва с разговор, с тестване на някаква хипотеза. Винаги подкрепяме участниците да мислят за най-малката възможна стъпка, която могат да предприемат почти веднага и да влязат в режим на експериментиране възможно най-рано.


Кога последно се предизвикахте с различна гледна точка?

Анна Димитрова