Експериментирай това

Когато сме деца, да опиташ нещо и да видиш какво ще стане, е естествения ход на ученето, опознаването на света и справянето със задачите. Някъде по пътя на порастването обаче приемаме, че знаем всичко,  експериментирането става "страшно" и преставаме да го правим.

И ако не работим в сферата на изкуството или в научна лаборатория, шансовете са големи, че нямаме почти никакво пространство за експерименти. Естествено, в много сфери нямаме нужда да експериментираме и иновираме в хода на работата си. Силно се надявам, че пилотът и хирургът например следват определени протоколи колкото и скучно-предвидими да са те.

Когато обаче работим с комплексни предизвикателства, няма как да знаем предварително кой е най-добрият начин за действие, защото той най-вероятно все още не е измислен. Дори да се базираме на добрия опит от предишни проекти, не можем да гарантираме, че системата ще "отговори" и този път по сходен начин. Ето защо, вместо да измисляме един единствен подход, който да планираме в детайли, и за който да открием чак след като сме го планирали, финансирали и прилежно изпълнили, че не работи добре, може би е по-разумно от самото начало да заложим експериментален подход в основата на проекта.

Това означава, че вместо един сравнително скъпоструващ проект, можем да развием няколко експериментални такива, които да се развият по-бързо, да струват по-малко, да се тестват, променят и прилагат отново докато стане ясно дали работят наистина добре.

В практиката ни често работим по комплексни теми и винаги съветваме хората, които имат за задача да измислят проект, да включат разнообразни хора в процеса.  Да запретнат ръкави и заедно да помислят и експериментират вместо да се отдадат на самотно стратегическо планиране пред екрана.

—-

Анна Димитрова